Първата фейсбук революция в България е факт. “Кръглите маси”, организирани от флейти, солджъри и други колоритни елементи се провалят една по една. Диалогът се води в мрежата от години и тези, които изпълзяват сега да оглавят недоволството на хората, няма как да бъдат припознати като част от борбата за по-добър живот и справедливост.
Стотици хиляди българи излизат поредна неделя на спонтанни масови протести, организирани в социалната мрежа. Нуждата от единение е по-голяма от нуждата от представители и слава Богу, хората започват да разбират това.
Шушлякови лидери и самозвани водачи леят речи по телевизорите. Сякаш камерите нарочно тях търсят, за да кажат в национален ефир: “Забравете единството, невъзможно е!”. Възможно е, драги телевизионни зрители. Възможно е тогава, когато хората изхвърлят от редиците си набедените за “водачи” съмнителни субекти с политически или лични амбиции. В мрежата е лесно – там няма скрито-покрито, всеки може да види кой кой е.
Преди време се говореше за обединение на каузи, изредиха се НПО-та и “граждани” да обясняват как това не може да се случи. Сега не само, че може, а трябва. Трябва на всяка цена. Трябва, ако искаме да действаме заедно, не разбити на групи и каузи с отделни рехави протести.
Протестите на българи в чужбина показват нагледно силата на Интернет (виж снимката към статията). Идеята за изписването на “България” с телата на протестиращи е от българи в чужбина и е осъществена с помощта на социалните мрежи. Добрата новина е, че не ни трябват лидери или говорители. Можем да предлагаме, гласуваме и обсъждаме идеите и действията си онлайн. Нация техническа сме, доказахме го. Сега остава и да се възползваме от това.
Съпротива
03.03.2013 at 21:52
Обслужващите медии повтарят мантрата за профанизирания протест, който не можел да формулира исканията си, нямал лице и нямал лидер.
Размиват радикалните анти-монополни и анти-мафиотски искания на хората в някаква безумна конкретика, заглушават ги, четейки някакви списъци с объркани и противоречиви искания.
Най-много ги интересува кой е организаторът, кой е лидерът. С камерите си произвеждат чучела на амбициозни лидери и лидерчета, които се плюят и се замерят с кал с други амбициозни лидери и лидерчета. Лепят етикети “граждани”, “провокатори”, “ултраси”, после ги разменят, прегрупират множеството…
А протестът си върви покрай тях и не ги забелязва.
Липсата на лидери на протеста е най-големият кошмар на олигархичната власт. Лидерът можеш да го купиш, ако не се продава – можеш да го смачкаш с държавната машина или със сила. Можеш и да го подмениш. Лесно е да “вразумиш” лидера, ако го има.
Протестите продължават, а мафията трескаво търси лидери, с които да хване безценния лост за управление на множеството, да сложи нашийник на енергията на протеста. А кандидати за лидери – бол. Само да имаше кой да ги припознае…
В интересни времена живеем.
Dessislava Dimitrova
НА ЖИВО Е ИСТИНАТА
03.03.2013 at 23:54
Може и трябва освен онлайн, най-вече на живо!
Цветан Ламбев Кръстев
20.03.2013 at 6:38
Откакто съм се родил живея в един затвор, наречен “БЪЛГАРИЯ”.
В този затвор не е разрешено да забогатяваме.
Управляващата власт иска данъци, от друга страна забранява на хората свободно да работят.
България не се нуждае от парламентарно управление.
България не се нуждае от образователна дискриминация.
Години наред всички сте възпитавани да мислите, че държавата не може без данъци.
Аз ще кажа държавата не се нуждае от данъци. Плащате данъци не за държавата, а за кожодерска мафия-управляваща власт, за да си правят разходки без да работят извън затвора-България. Живот си живеят от гърба на бедния Български народ.
Аз казвам “КРАЙ НА ДАНЪЦИТЕ”. Последвайте ме. Нека заедно да превърнем България в безданъчна държава, даване на големи заплати, големи пенсии, безплатна електроенергия, безплатно образование, безплатно медицинско обслужване и т.н..