БДЖ, летище София, водни дружества: челен опит от приватизацията на Европа

До какво води приватизацията на държавни активи (отдаването на концесия също е вид скрита приватизация) и мантрата, че “държавата е лош стопанин”? Една статия от Испания ни разкрива опита на други европейски държави в областта. Всъщност държавата е лош стопанин, когато не иска (а не че не може) да е друг. А приватизацията – БГА Балкан, Кремиковци и още хиляди дружества – не е панацея. Българското правителство току-що отдаде на концесия летище София, а с парите уж трябва да оздрави БДЖ. И когато се окаже, че някакси това е невъзможно за иначе така компетентните ни управници, ще дойде и неговият ред. А междувременно до края на годината се очаква влизането в сила на стратегия за приватизация и либерализация на водния сектор в страната. Под вещото ръководство на Световната банка, за чиято дейност освен в статията, можете да прочетете повече тук или тук. При все лошия опит, който вече имаме със Софийска вода. Както ще видите и в статията, такива неща нямат никакво значение, важното е да се заграби публичната собственост. Може да си нямаме Лазард, но пък си имаме Европейска комисия, Световна банка, Фрапорт… Да не пропуснем и Веолия, ЕВН, ЧЕЗ и един куп български тарикати, потриващи ръце в очакване. А принципите на действие на хищническия капитализъм са едни и същи. Четете, мислете, споделяйте, борете се!

От 80-те години на ХХ в. насам Испания е активен играч, когато става дума за приватизации. Макар да не достига нивото на Великобритания при мандата на Маргарет Тачър, социалистическото правителство на Фелипе Гонзалес (Испанска социалистическа работническа партия, ИСРП) започва да продава много от испанските обществени ценности от 1985 г. нататък. Когато консерваторът Хосе Мария Аснар (Народна партия, НП) е избран на длъжността през 1996 г., той продължава оттам, докъдето е стигнал предшественика му, продавайки изумителните петдесет компании на стойност над 30 милиарда евро до 2004 г. Макар скоростта на приватизациите да намалява в известна степен при Хосе Луис Сапатеро (ИСРП), икономическата криза е перфектната възможност за правителството на Мариано Рахой (НП) да започне приватизационната схема отново. Задължено от споразумения с Европейския съюз да намали публичния дълг, през 2012 г. правителството изготвя план за приватизацията на почти всички останали обществени активи като Renfe, Aena, Puertos del Estado и множество локални услуги.

Испания не е единствената засегната от криза страна, която е притискана да продаде активите си, за да се вмести в целта за нива на дефицита. По време на икономическата криза наднационални институции като Европейската комисия и МВФ подкрепят и активно насърчават приватизации, като дори ги правят една от основните точки в своите споразумения със страни-длъжници като Гърция, Ирландия и Португалия. През 2012 г. Европейската комисия в кореспонденция с групи от гражданското общество, обяснява своето изрично настояване за приватизация по следния начин: „приватизацията на обществени компании допринася за намаляване на публичния дълг, както и за намаляването на субсидиите, други трансфери или държавните гаранции за държавни предприятия. Тя също така има потенциал да увеличи ефективността на компаниите и в резултат конкурентоспособността на икономиката като цяло, същевременно привличайки чуждестранни директни инвестиции“.
С други думи, според Европейската комисия приватизацията спомага да се намали публичния дълг, а същевременно компаниите ставата по-ефикасни. Дали обаче тези аргументи издържат на практически анализи? И кои са действащите лица, които печелят най-много от приватизационните схеми на Европа? В „Приватизационната индустрия на Европа“, доклад на базирания в Амстердам Транснационален институт (ТНИ), тези въпроси се подлагат на проверка. Докладът разкрива, че продажбата на държавни активи по време на рецесия почти никога не успява да постигне заложените очаквания за приходи. Това е особено видно в случая на Гърция, където обширна програма за приватизация бе част от сделката на страната с Тройката. Докато оригиналният Меморандум за разбирателство предвиждаше цел от 50 милиарда евро приходи от приватизация до края на 2015 г., държавата до момента е успяла да събере мижавите 7,7 милиарда, като е продала някои от най-печелившите си държавни активи.

Освен това през последните години в Европа се формира приватизационна индустрия, в която няколко малки корпоративни действащи лица доминират бизнеса с приватизационно консултиране. Изследването показва също така, че в анализираните единадесет широкоизвестни случая на приватизация, наложените програми за приватизация с широк обхват често водят до случаи на конфликт на интереси, непотизъм и дори корупция. Такъв е случаят в Португалия например, където Банко Еспирито Санто, една от най-големите банки в страната, първо е консултант на правителството по приватизационна сделка, но по-късно сменя отбора и става съветник на китайските държавни фирми, които в крайна сметка купуват активите – дялове от две португалски електрически компании. И докато банката получава пари и от двете страни, Сметната палата на Португалия изчислява, че правителството е загубило около 2 милиарда евро по тази сделка. Португалският случай е просто един пример сред много, а повтарящият се модел на конфликт на интереси в приватизационните схеми е обезпокояващ феномен. За съжаление Испания не е изключение в това отношение.

Един от най-ярките примери в Испания е първоначалното публично предлагане на акции (IPO) на Аена през 2015 г. Един от финансовите съветници на правителството в тази частична приватизация е американската инвестиционна банка Лазард. Лазард е ключов играч в приватизационната индустрия на Европа, присъствайки в голяма част от крупните приватизации в Европа през последните години. Като финансов съветник на държавата фирмата изигра значителна роля в значително по-ниските цени на акциите на Аена при нейното IPO. Поради тази занижена оценка, цените на акциите нараснаха с повече от 20% през първия ден на търговията и се удвоиха за по.-малко от два месеца, причинявайки потенциална щета на испанската държава от над 3 милиарда евро. И докато испанските данъкоплатци бяха лишени от сериозна сума пари, лазард успя да спечели значително от тази сделка. Не само, че получиха пари за своите консултантски услуги, но и един от клоновете на Лазард за управление на активи – Lazard World Dividend & Income Fund – успя да придобие акции на Аена на първоначалната цена от IPO-то. Фирмата след това продава акциите с 60% процента печалба. С други думи, докато Лазард дава съвети за цената на акциите, фирмата успява да спечели от собствените си съвети като изкупува на изключително занижената цена акции. Съвсем очевиден случай на конфликт на интереси.
Случаят на аена не е първият път, когато Лазард успява да спечели като действа както от страната на предлагането, така и от страната на търсенето в една приватизация. Две години преди това, при IPO-то на британският държавен пощенски гигант Роял мейл, фирмата прави абсолютно същия трик. Лазард е финансовият съветник на британското правителство при това многомилиардно IPO и съветва дъравата при определянето на цената на акциите. IPO-то на Роял мейл получава 24 пъти повече заявки, отколкото са акциите, а в резултат тяхната цена се качва с 38% в първия ден на търговията. Макар поради интереса на инвеститорите други съветници да са предлагали да се вдигне цената на акциите преди IPO-то, Лазард всъщност се противопоставя на това. Докато британският данъкоплатец е лишен от 750 милиона лири в първия ден на търговия и вероятно много повече впоследствие, Лазард всъщност печели 8 милиона паунда, като купува акции чрез един от клоновете си за управление на активи, който е получил статус на „приоритетен инвеститор“ и ги продава една седмица по-късно. Тези печалби идват като допълнение на таксата им от 1,5 милиона паунда за консултантски услуги. Когато Уилям Ръкър, изпълнителен директор на британския клон на Лазард, трябваше да дава отговори заради този очевиден конфликт на интереси, той заяви, че „китайските стени“ между различните клонове на фирмата винаги са били на мястото си и не е имало никакъв обмен на информация между тях.

Изборът на испанското правителство на Лазард като основен финансов консултант в огромната приватизация на Аена може да се счита за особено странен. Лазард е част от скандала около IPO-то на банковия конгломерат Банкия преди испанското правителство да го национализира. Родриго Рато, бивш директор на Банкия и директор в МВФ, в момента е разследван заради пет различни договора, сключени с Лазард по време на своето президентство. Рато, който работи в Лазард преди да стане директор в Каха Мадрид, и директор на Банкия почти две години до 2012 г. В това време той осигурява на бившия си работодател шест договора на стойност 16,4 милиона евро. В същото време, през 2011 г., Рато получава 6,2 милиона евро в офшорна банкова сметка. Въпреки огромните разходи за консултантската дейност на Лазард, Банкия трябваше да бъде спасявана скоро, през 2012 г., с 23,5 милиона евро от парите на данъкоплатците. Това, което прави този случай особено поразителен, е, че Рато продължава да има професионално партньорство с председателя на испанския отдел на Лазард Хайме Кастеянос. Макар Рато първоначално да заявява, че не прави бизнес с Кастеянос, неговият адвокат по-късно признава, че всъщност те притежават заедно търговски парцел близо до Мадрид. Въпреки това, въпреки очевидните конфликти на интерес и въпреки продължаващото разследване от антикорупционната прокуратура на съмнителните договори и плащанията към Рато от страна на Лазард (заедно с разследването на плащанията, направени с черните кредитни карти на Банкия), испанското правителство решава, че не е лоша идеята Лазард да останат като съветник по отношение на IPO-то на Аена.

Конфликтите на интереси в приватизационни случаи като Аена и Роял Мейл водят до тежки загуби за държавите и въпреки това изглежда те са често явление, когато националните правителства са принудени да продадат ценните си публични активи във времена на рецесия заради определени икономически възгледи. Случаите с Лазард не са изключение и множество приватизации в страните от Тройката също са обект на същия тип непотизъм и корупция, което води до милиарди евро загуби от потенциални приходи в тези държави. Освен това, въпреки че един от основните аргументи на Европейската комисия в полза на приватизацията е, че тя помага да се намали публичния дълг, докладът показва, че поради наложените схеми за приватизация, често се продават само печелившите държавни компании, докато непечелившите и поглъщащите субсидии остават в обществени ръце. През юли 2015 г. например първата приватизационна сделка, която бе извършена след като Гърция подписа новия Меморандум с Тройката, беше продажбата на 14-те най-печеливши регионални летища на Гърция, които отидоха в ръцете на немската отчасти държавна компания Фрапорт. Тези 14 летища, разположени на популярни острови, осигуряваха постоянен доход на държавата, а всички други – непечеливши – летища бяха изключени от сделката. Продажбата на тези 14 летища на Фрапорт беше заложена в сделката за кредитиране, така че Германия да е сигурна, че тя ще се осъществи. Един от съветниците във Фонда за развитие на активите на гръцката република – агенцията, която ръководи разпродажбата на гръцките активи – е Луфтханза консултинг, дъщерна фирма на Луфтханза, която пък е отчасти собственик на Фрапорт. Тъй като Луфтханза има явен интерес от продажба на ниска цена, участието на Луфтханза консултинг като консултант на гръцката държава отново представлява ясен конфликт на интереси.

Чрез приватизациите годишните дивиденти често се заменят с еднократни плащания, които – особено по време на рецесия – обикновено са много по-малки от очакваното. Такъв е случаят във всички изследвани страни; приватизациите, в които очакванията за приход са се сбъднали, се оказват изключение вместо правило.

Другият аргумент, изтъкван от Европейската комисия – че частните компании са склонни да са по-ефикасни от обществените такива – също се доказва като съмнителен. Изследваните частни компании наистина се опитват да оптимизират ефикасността на разходите си; обаче вместо да подобрят техническата си ефикасност, те обикновено правят това чрез увеличаване на цените за потребителите и намаляване на трудовите стандарти и заплати. Иронично, едно изследване на консорциум от европейски университети, финансирано от ЕС, заключава, че приватизацията „насърчава модел на конкуренция, който се базира основно на намаляването на разходите за заплати, а не на подобряване на качеството и иновация“. Нещо повече, изследване на МВФ и Световната банка, два от най-големите наднационални защитници на приватизацията, заключава, че няма реални доказателства за повишена ефикасност при частна собственост вместо държавна:

„Когато [аутсорсингът, приватизацията или] публично-частните партньорства (ПЧП) водят до частни заеми, които заместват правителствените заеми, разходите за финансиране в повечето случаи нарастват. Тогава ключовият въпрос е дали [аутсорсингът, приватизацията или] ПЧП водят до такова повишаване на ефикасността, което да покрие по-високите разходи за заеми на частния сектор[…]. Голяма част от аргумента за [аутсорсинг, приватизация или] ПЧП лежи върху относителната ефикасност на частния сектор. Макар да има обширна литература по този въпрос, теорията не е еднозначна, а емпиричните доказателства дават смесени изводи[…]. Не може да се приема за даденост, че [аутсорсингът, приватизацията или] ПЧП са по-ефикасни от публичните инвестиции и предоставянето на услуги от страна на правителствата…“

Със съкращения от: lagrietaonline.com