Когато за пръв път чух призивите на “Окупирай Уолстрийт” разбрах, че това ще е нещо голямо. Разбрах, че ще е нещо повече от “протест”. Усещаше се, че това е нещо повече от обикновеният марш изразяващ определени оплаквания. Това бе по-дълбок и смислен призив дори основните участници да не го осъзнаваха, докато събираха своите палатки и знаци.
Разбрах го, защото следях различните прояви на движението от около година, работейки с Велкро Рипър, докато той обикаляше света създавайки новият си филм: “Еволюция Любов”. Същността е трудна да се улови, но лесна да се изкаже: човечеството се събуждаше.
На 17-ти септември, 2011-та, две хиляди души се събраха в Зукоти Парк. На 26-ти ноември, 2011-та, те все още са там.
Мейнстрийм медиите, ако не бяха заети с опорочаването и показването на слабостите в движението, все още се чудеха как да го отразят. Кои са лидерите? Какви са ви исканията? Никакъв отговор не бе даден. Вместо това – те просто окупираха.
По-рано, журналиста Наоми Клайн бе разпознала значението на движението също, като го нарече: “Най-важното нещо в света днес”:
“Вчера един от говорителите на работническото събиране каза: “Ние се открихме.” Този сантимент улови красотата на това, което се създаваше тук. Широко отворено пространство (както и идея толкова голяма, че не може да бъде ограничена от някакво пространство) за всички хора, които искат по-добър свят, пространство където да се открият. Благодарни сме.
“За какво протестират?” беше въпросът набиван от телевизиите, докато останалият свят се питаше: “Защо ви отне толкова време?”, “Чудехме се, кога ще се появите.” и най-вече: “Добре дошли.”
В сърцевината си, движението “Окупирай” не е протест. То е за създаването на пространство. То е за един модел, един нов начин на съществуване, който изисква голяма доза “отучване” на разбиранията за обществото и човешката природа, такива каквито са ни били преподадени. То задава въпросът Защо? – Защо нещата са така, както са? В действителност ли човешката природа е да бъдем алчни, войнствени и жестоки? Или това са просто симптоми, породени от реда в системата?
Движението “Окупирай Уолстрийт” също така отхвърля една система, която в същността си, жестоко е излязла от баланс. Тя се е превърнала в унищожител на животи и никое материално богатство не може да скрие осъзнаването и тъгата на този факт. Авторът Чарлз Айзенщайн написа чудесното изявление: “Нито едно оплакване не е достатъчно голямо”, изявление улавящо същността на това осъзнаване:
“Ние протестираме не само срещу изключването ни от Американската Мечта, ние протестираме срещу нейната неяснота. Ако тя не може да включи всеки на тази Земя, всяка екосистема и биорегион, всеки човек и всяка култура и нейните богатства; Ако материалното богатство на един, трябва да бъде дълг за друг, ако тя подкрепя суетшопите, ниските класи, фракинга и всичката останала грозота създадена от тази система, то тогава ние не я искаме, не искаме нищо от нея.
Никой не заслужава да живее в свят, изграден върху деградацията на човешки същества, гори, води и всичко останало от нашата жива планета. Обръщайки се към нашите братя от Уолстрийт – никой не заслужава да прекара живота си, играейки си с числа, докато света изгаря. И най-важното е, че ние не протестираме от името на 99-те процента изоставащи, но и от името на 1-ният процент. Ние нямаме врагове. Ние искаме всички да се събудят и осъзнаят, каква красота можем да създадем.”
На 15-ти, октомври, почти месец след започването на “Окупирай Уолстрийт”, по света започнаха да се пораждат локални чаптъри показващи солидарност.
От Лондон, до Сан Франциско и до моят дом – Ванкувър, хиляди излязоха на улицата, за да покажат своята подкрепа. Това бе една красива манифестация на общностите, които искаха да променят нещо. И когато денят свърши, много хора си събраха багажа и табелите и направиха това, което се прави след обикновен марш. Отидоха си вкъщи и продължиха с живота си.
Освен една малка част, една малка група, която остана и нали се сещата, остана, за да окупира все пак. И точно тогава започнаха проблемите.
Оказа се, че лагеруването на обществено място, на обществена земя се приема, като проблем от властите. За тях е по-добре да се примирим и да продължим по стария начин. И докато реакцията на властите не ме изненада, обезсърчаването дойде от другарите ми с уж прогресивно мислене, които побързаха да разпуснат “Окупирай Ванкувър”, поради липса на сплотеност изказвайки и характеризацията, че не сме нещо различно от надрусани хипита. Те се присъединиха към опозицията и настояха окупацията да бъде разпусната.
И все още не много хора разбираха истинската същност на окупираното пространство. Художествената галерия се превърна в модерна Агора – място, където гражданите се събираха, обсъждаха и дебатираха над проблемите на деня. Всеки бе подслонен, нахранен и уважаван. И когато се отдадеш на това да включваш всички, включваш също така и сенчестите. Лагерът се превърна в микрокосмос на града с неговите сенки.
И когато движението “Окупирай” отказа да се разпръсне, то започна да разкрива властимащите системи, които оперират отдавна в мрак. В Оукланд, полицията използва сълзотворен газ, като рани жестоко ветеранът от Ирак Скот Олсън. Всички окупации се сблъскаха с директна намеса от полицията, докато медиите и наблюдаващите настояваха с въпроса: Какви са ви исканията?
Повечето хора се стремят да разрешават дилемите възможно най-бързо. Ние хората просто не се чувстваме добре в несигурността. И все пак, точно несигурността е това, което дава на движението неговата уникална устойчивост.
Открих следващият пасаж на автора Майкъл Мийд в книгата му “Света, стоящ зад Света”:
“Избереш ли едната страна на дилемата и другата се изпълва с отвращение. Защото избирайки една страна или бидейки едностранчив за една истинска дилема, само забавя и дори усложнява проблема. Избереш ли едностранчивостта и конфликтът ще се завърне на един бъдещ етап. Това е природата на искренната дилема за живота в неговото дясно и ляво, тъмно и светло, изобилстващ или празен свят. Само когато това напрежение на противоположните сили се запази достатъчно дълго може да се намери истинско решение, което да го намали и да продължи потока на живота на едно ново ниво.”
Отне почти 55 дни, преди списанието Ролинг Стоун и неговият журналист Мат Таиби да изразят в публикация, като една от първите мейнстрийм медии, че най-накрая са го разбрали. Признавайки как тотално е сгрешил в първоначалната си преценка за движението в статията: “Как спрях да се притеснявам и как се научих да обичам протестиращите на Уолстрийт”, той написа:
“Движението Окупирай Уолстрийт винаги е било нещо повече от движение срещу големите банки и модерният финансов сектор. То предоставя един форум за хората, които да покажат, колко са уморени не само от Уолстрийт, но от всичко изобщо. Това е едно вдъхновено и проницателно отричане на цялата посока, в която настоящето общество се движи, това е един отказ дори от една единствена стъпка напред към тази плиткоумна комерсиална пропаст на глупостта, краткосрочните изчисления, пресъхналият идеализъм и интелектуалният банкрут на масата от американското общество.
Ако съществува нещо, като да стачкуваш срещу самата си култура – то това е точно такова нещо. И бидейки толкова мащабно и в същото време елементарно в мотивациите си, то се разпространи в мислите и отляво и отдясно.”
Не нужно да се ровиш много, за да осъзнаеш, че глобалната банкова система е извън контрол(виж причиняващият разделение, но затова пък много развлекателно направен “Американската мечта” за да добиеш някаква идея). Система, изградена върху дълга ражда машина, която изисква безкраен растеж на ограничена планета. Какъв е отговорът? Перспективи, като тези на Цайтгайст и Трайв, обвиняват сенчестият елит, който дърпа конците отгоре.
И все пак, вглеждайки се по-дълбоко, ние осъзнаваме, че елита са просто по-добри играчи в тази игра. Да ги демонизираме, като 1-ният процент е просто да продължаваме да налагаме старият навик на Разделението. Или както Айзенщайн го написа в книгата си “Свещенна икономика”: “Ние всички сме марионетки, но кукловод не съществува.”
Със сигурност, ние можем да съдим решенията и институциите, които предизвикват хаосът над нашите общности и над природата, но трябва да осъзнаем, че ние също сме съучастници в продължаването на същата тази система, било то като 99-процента или 1 процент.
Движението Окупирай има възможността да предложи и друга перспектива.
Тази седмица, много от световните окупации бяха атакувани и тормозени, дори в някои случаи разрушавани. Някои мейнстрийм медии настойчиво предаваха, че с “Окупирай Уолстрийт” свършено. И все пак вярата, че движението Окупирай е просто няколко палатки в парка, тотално грешно тълкува идеята.
Дон Хейзън пише в “Променяйки държавата, май ще трябва да променим и себе си”:
Както Ив Енслър – глобален активист и автор на “Монолози на вагината” каза: “Това, което се случва не може да бъде определено. То просто се случва. То е спонтанно въстание на онова, което се е трупало подсъзнателно с години в колективното ни подсъзнание. То е великолепно и пакостливо нещо, което е тук и се разпространява. То е да изговориш, да излезеш, да изтанцуваш. То е експеримент и разрив.”
Разбира се нищо конкретно не се е променило, все още. Но възможността за промяна – всъщност, необходимостта от промяна е вече в средата на националната политика и обществената посока. Само по себе си това е едно невероятно постижение, защото само до преди няколко месеца, милиони от нас нямаха никаква надежда.”
Аз вярвам, че настъпи времето, в което движението Окупирай да излезе от бета версията си. Ние осъзнахме, че страдаме от огромен недостатък във въображението си и нашият рев е за една потенциално нова визия на бъдещето. Аз вярвам, че съм изпитал в някаква степен тази нова визия, онова което Чарлз Айзенщайн нарича “по-красивият свят, който сърцата ни казват, че е възможен”. И точно заради това, аз не мога да искам нещо по-малко.
Позволете ми да споделя една потенциална визия:
Ами, ако движението Окупирай наистина е една манифестация на промяната, която залива и се проявява по целият свят, ако е онова, което Пол Хоукен нарича: “блаженно непокорство”? Ами, ако тази промяна се характеризира с едно ново разбиране на “аз”-ът, такова разбиране, което не ни поставя, като индивидуално разделени същества в безразлична вселена, а вместо това осъзнава взаимовръзките, които споделяме?
“Аз съм, защото вие сте.”
Ами, ако ние експериментираме и подобряваме този алтернативен модел на човешкото съществуване и го разработваме покрай огромната глобално информационна мрежа, която вече се намира навсякъде около глобусът? Ами, ако този модел ни позволи да опознаем масивността на проблемите на животите ни и на планетата, като взаимосвързани; и да осъзнаем, че трябва да ги разберем и променим всичките?
Ами, ако наречем този преход на самото ни същество с истинското му име?
От блогът на продуцента на филма “Occupy Love” Иън Макензи.
Svetlana
12.03.2013 at 8:28
„блаженно непокорство”.