• Информация
    • Новини
    • Статии
    • Книги
    • Видеоклипове
    • Лекции
    • Интервюта
    • Сайтове
  • Антипропаганда
    • Филми
    • Музика
    • Видео
    • Снимки
    • Литература
    • Цитати
    • Инструменти
  • Важни теми
    • Системата
    • Пари и икономика
    • Природа и екология
    • Езотерика и духовни учения
    • Хранене и здраве
    • Психология и философия
    • Тайни и загадки
    • Технологии и бъдеще
Съпротива
  • Информация
    • Новини
    • Статии
    • Книги
    • Видеоклипове
    • Лекции
    • Интервюта
    • Сайтове
  • Антипропаганда
    • Филми
    • Музика
    • Видео
    • Снимки
    • Литература
    • Цитати
    • Инструменти
  • Важни теми
    • Системата
    • Пари и икономика
    • Природа и екология
    • Езотерика и духовни учения
    • Хранене и здраве
    • Психология и философия
    • Тайни и загадки
    • Технологии и бъдеще
  • Още
    • Връзка с нас
    • Какво е Съпротива
  • RSS

Антипропаганда

21-ви век е! – защо работим толкова много?

21-ви век е! – защо работим толкова много?
05.07.2013
Сподели!
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Отдясно призовават за “по-здрава работа”, отляво за повече работни места. Мечтата, че автоматизацията ще доведе до по-малко часове труд, сякаш е потънала в забрава.

Ако има едно нещо, за което на практика всички футуролози навремето бяха на едно мнение то е, че през 21-ви век ще има много по-малко работа. Какво ли биха си помислили, ако разберат, че през 2012-та г., работния ден от 9 до 5 във Великобритания се превърна в нещо по-скоро, като от 7 до 7 ч.? Те със сигурност щяха да се огледат и да видят технологиите, които заместиха, в много професии, необходимостта от тежка физическа сила, щяха да видят увеличаването на производствената автоматизация и масовото производство и да се запитат – защо се прекарват по 12 часа на ден за обслужващи задачи?

На този въпрос няма адекватен отговор, нито отдясно, нито отляво. Консерваторите винаги са обичали да говорят с патос за моралната сила на упоритата работа, като и по-голямата част от левицата се фокусират върху ужасните ефекти на масовата безработица, като от там и решението им за “повече работни места” е типичният отговор на кризата. Разумно е да сметнем, че предишните поколения биха счели това за абсолютно разочарование.

В почти всички случаи утопистите, социалистите и футуролозите вярваха, че работата в крайна сметка може да бъде премахната по простата причина, че можем да оставим машините да я вършат. Мислителят и социалист Пол Лафарг в трактатът си “Правото да бъдеш мързелив”, през 1883-та г., пише:

“Нашите машини с огнен дъх и крайници от неизносваща се стомана, с неизчерпаема и чудесна плодотворност, извършват сами и с покорност свещената си работа. И въпреки това, геният на капитализма и неговите велики философи, остава доминиран от предразсъдъкът за “система на заплащане” – най-лошата черта на робството. Те все още не разбират, че машината е спасителят на човечеството, богът който ще освободи човека от работата за чужда сметка, богът който ще му осигури свободно време и почивка.”

Оскар Уайлд също очевидно е съгласен, в своето есе: “Човешката душа при социализмът”, през 1891-ва г., той презрително посочва:

“глупостите, които се пишат и за които се говори днес за достойнствата на физическият труд”

и продължава настоятелно:

“човекът е създаден за нещо по-добро от преразпределение на калта. Всяка работа от този вид, трябва да бъде извършвана от машина.”

Той заявява съвсем откровено, какво има предвид:

“Машините трябва да работят за нас в мините за въглища, да извършват всички санитарни услуги, да са огнярите на параходите, да почистват улиците и да пренасят съобщенията в дъждовни дни, изобщо да правят всичко, което е досадно или изтощително.”

И Лафарг и Уайлд биха били ужасени, ако можеха да осъзнаят, че само след двадесет години, физическата работа ще се превърне в идеология на лейбъристите и комунистическите партии(идеология на труда), които ще се отдадат на издигането й в култ, вместо на борба за преустановяването й.

И така идеите биват изменени в последствие. След революцията в Русия, един от великите привърженици на идеологията на труда – Алексей Гастев, бивш работник в металопреработвателна фабрика и водач на синдикат се превръща в поет, който публикува антологии със заглавия, като: “Поезия от фабриката”. Той се превръща във водещ ентусиаст и привърженик на тейлъризмът в СССР, американската управленска техника, която бива критикувана от левите за свеждане на човека до “шпица” в машината, като става и управлява Централния Институт на Труда, спонсориран от държавата. Запитан по тези въпроси, през 1926-та г. от германският ляв Ърнст Толер, Гастев отговаря: “Нашите надежди са, чрез откритията си скоро да достигнем до етап, в който човек извършващ дадена работа за осем часа да успява да я свърши за два или три.” Някъде по тази линия, това обаче бива забравено за сметка на стахановизмът на Алексей Стаханов, който издига в култ свръх-човешкия труд на миньорите.

Странното е, че и американските индустриални теоретици днес, сякаш споделят социалистическите гледни точки. Въпреки, че Бъкминстър Фулър, дизайнер, инженер и енциклопедист, открито заявява, че в “индустриалното уравнение” технологията е средството, което дава възможността на човечеството да произвежда повече с по-малко, като смята и че скоро самият смисъл на думата “труд” ще изчезне. През 1963-та г., пише: “Само след век, думата “работник” няма да се разбира. Тя ще стане от онези, на които трябва да потърсиш значението в речника от 20-ти век.” Само, ако беше истина…, но в последните десет години според новия “труд” – “всички сме средна класа сега”, няма го смисълът за действително елиминиране на досадния труд, все още разделението е на трудещи се и на притежаващи.

Според проучванията, които отдавна ни показват, че работещите смятат своя труд и работни места за безмислени. Много хора поглеждат към местата, за които има голям наплив, като оператори в кол-центрове, човешки ресурси и най-вече в сферата на услугите, би било трудно да не се съгласим с проучванията.

И все пак има надежда, утопичността на идеята за елиминиране на индустриалния труд, започва да отпада постепенно. Само за последното десетилетие, работниците в стоманолеярните в Шефийлд са произвели повече стомана отколкото преди и то само с една далеч по-малка част от предишният си персонал. Пристанищата в Авонмут, Тилбъри, Тийспорт и Саутхемптън постоянно съкращават работници, но не и тонаж.

Този резултат, обаче не може да се разглежда, като “освобождаване от труд”, както Маркс някога заяви: “лов сутрин, риболов следобед и критика след вечеря”. Не, вместо това, работниците са подложени на срам и бедност, както и безкрайното търсене и тревоги, около намирането на нова работа, често която ще се окаже несигурна, зле платена и без синдикати, каквито са в сферата на услугите. В днешната ера, това е действителността. Така, че идеята за висококвалифицирани и сигурни работни места и гордост от труда едва се преглъща. Трябва да си спомним идеите на работническите движения за елиминирането на всяка досадна, обслужваща и монотонна работа. Разполагаме с машините, които да направят това реалност. За съжаление все още сякаш не разполагаме с волята.

Източник: www.guardian.co.uk


Сподели!
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
ЕтикетиГражданско обществоПари и икономикаСвободаСистемата
4 коментара

4 коментара

  1. blade

    06.07.2013 at 9:51

    Естествено,че ще се издига в култ физическия труд и лозунги,че който се труди много ще печели много.Причината е,че има определена група хора-паразити които са се вклинили във всяка институция и налагат техните идеи и целта им е да паразитират върху обикновения човек.

    Колкото и умен и трудолюбив да си ти не можеш да разминеш своите робовладетели,а ти си оставаш просто добре заплатен роб.

    Отговор
  2. sun

    12.09.2013 at 15:59

    Все по-често чувам млади “образовани” хора да казват “бе работа да има, че лошо”. Баба ми също казва така. Тя има оправдание. Но какво е оправданието на младите хора с достъп до метаинформация/хипертекст?!
    Робът има едно единствено право – да работи.

    Отговор
  3. Charlie The Anarchist

    29.09.2013 at 22:26

    Са ще ви кажа защо.
    Щото преди 400 години хората са бачкали 16 часа на ден, за да имат кво да ядат.
    Днес бачкат по 8 часа, за да си купят айфон.
    Имат отопление, вода и лекарства.
    Имат инфраструктура, транспорт и кафе.
    Имат сумати луксове, за които дори не се замислят.
    Течащата вода сега се смята за необходимост, тогава е била лукс.
    Бачкат при по-добри условия, с по-малко инциденти.
    А в България ситуацията е такава именно заради любимият на съпротива комунизъм.
    Но ще минат години и бавно, но сигурно, и българите ще почнат да живеят като в 21 век. Благодарете се, че живеете като в края на 19, че някои хора живеят като в 14ти.

    Отговор
  4. пешо

    05.02.2016 at 9:45

    Въщност във всяка епоха работника е бил жестоко използван,дори по времето на соца.Когато голямата маса от хора го осъзнае това ,тя ще се оттегли от тези работни места и така ще предизвика колапс в системата.Ще трябва или да се заплаща по-добре или да се автоматизира процеса.Затова в Германия един чистач получава колкото работник в завод.

    Отговор

Коментирай

Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Антипропаганда
05.07.2013
ЕтикетиГражданско обществоПари и икономикаСвободаСистемата

Още от Антипропаганда

HyperNormalisation (2016)

ХиперНормализация / HyperNormalisation (2016)

Виж

Искаме ли справедлива система?

Виж

Този човек е прекарал десетилетия в сприятеляване с членове на ККК. Стотици са напуснали заради него

Виж

“Трите прасенца” или “Прасета в космоса”?

Виж

Ужас! Народните носии стават модерни

Виж

Moby & The Void Pacific Choir – Are You Lost In The World Like Me

Виж

Знаят ли депутатите в ЕС какво е CETA? Попитай ги и разбери!

Виж

Атаката в Ница: цинизъм без граници

Виж

БДЖ, летище София, водни дружества: челен опит от приватизацията на Европа

Виж

Канят мексиканец на рекорден брой партита след твърдението на Доналд Тръмп, че „мексиканците носят наркотиците“

Виж

Освободителите на България (2008)

Виж

Бежанец

Виж

Проект “Зората” – Песен за Човека

Виж

В навечерието на референдума Гърция отказва да се поддаде на страха

Виж

Откъснатите цветя на България – химн на емигрантските деца

Виж

Омразен дълг

Виж

Простете

Виж

Предстоящият „руски Майдан“

Виж
Скролни надолу за още
Tap
  • Най-четени

  • Най-нови

  • Коментари

    • HyperNormalisation (2016)
      ХиперНормализация / HyperNormalisation (2016)
      Филми24.07.2020
    • Искаме ли справедлива система?
      Информация19.10.2017
    • Този човек е прекарал десетилетия в сприятеляване с членове на ККК. Стотици са напуснали заради него
      Статии17.08.2017
    • “Трите прасенца” или “Прасета в космоса”?
      Антипропаганда26.07.2017
    • някой says:

      ето го филма https://www.youtube.com/watch?v=eamnQfIi1Ec

    • Слави Стоянов says:

      Чета писмото и плача. Боже,колко мъка има на този свят...

    • says:

      Чудесен коментар.Радвам се от сърце,че душите на все повече българи…

    • Креативността на Бернайс - says:

      […] PR – манипулацията според Едуард Бернайс […]

    Facebook

    Съпротива

    Съпротива не носи отговорност за коментарите на потребители, публикувани в сайта.

    Връзка с нас

    Copyleft © 2015

    Гарантиран базов доход е възможен за всеки
    Поетапното напускане на ЕС – шансът за Европа