1. “Затворнически лагер”
Дейвид Камерън веднъж определи Газа като “затворнически лагер” и “някакъв вид затвор на открито”. 1.7 милиона палестници са наблъскани в едва 140 квадратни мили (почти 230 кв. км.); Газа е едно от най-гъсто населените места на Земята.
Въпреки че изтегли войските и заселниците си от Газа през 2005 г., Израел продължава да контролира въздушното пространство, териториалните води и границите на ивицата (естествено, с изключение на границата между Газа и Египет).
2. (Не)честен бой
Запомнете: според израелската група за човешки права Б’Тселем, в последния голям конфликт между Израел и Хамас – операция “Лято олово”, стартирала през декември 2008г. – са убити 762-ма палестински цивилни, включително повече от 300 деца, сравнено с тримата (да, трима!) израелски цивилни.
Този път, като че ли виждаме същата липса на баланс в кръвопролитието: “Повече палестинци бяха убити в Газа (в сряда), отколкото израелци са загинали от огън от Газа за изминалите три години”, пише палестино-американският активист Юсеф Мунайер в сайта на http://www.thedailybeast.com/articles/2012/11/15/bodies-for-ballots.html
3. Колективно наказание
Защо ни мразят, питат обикновените израелци? Ами, Газа е под обсада от януари 2006г., след като нейните жители се осмелиха да изберат правителство, ръководено от Хамас, в свободни и честни избори. Последвалата икономическа блокада, наложена на ивицата от израелското правителство, в един момент не позволяваше на жителите на Газа да внасят, освен друго, и кориандър, джинджифил, индийско орехче и дори вестници.
Повечето международни адвокати, както и Международният комитет на Червения кръст, смятат ембаргото за незаконно според международните хуманитарни закони; през 2009г. експерти на ООН, водени от изтъкнатия южноафрикански съдия и самопризнат ционист Ричард Голдстоун, обвиниха Израел в “налагане на блокада, която е равнозначна на колективно наказание”.
4. “На диета”
През 2006г. Дов Вайсглас, тогавашният шеф на кабинета на израелския министър-председател Ариел Шарон, обобщи подхода на неговото правителство към Газа и нейните жители с признанието: “Идеята е да подложим палестинците на диета, но не да ги уморим от глад”.
Риторичен израз? Не съвсем: през 2008г. израелски чиновници от отбраната стигат толкова далеч, “че да пресмятат колко калории са необходими за предотвратяване на хуманитарно бедствие в обеднялата палестнска територия, според… класифициран военен документ.”
5. Спрял растеж
Около 10% от децата под пет години в ивицата Газа са с нарушен растеж, поради продължително недохранване. “Спрял растеж” (хронично недохранване) не се подобрява, а може би дори се влошава”, твърди Световната здравна организация през май тази година.
6. Без работа и без надежда
Нивото на безработица в Газа е 28% – и 58% при младите хора между 20 и 24, според палестинското Централно статистическо бюро.
7. Стресирани деца
Едно на всеки пет деца стррада от посттравматично стресово разстройство, според спечелилия награда палестински психиатър д-р Еиад Ел-Сарадж (по случайност, повече от половината население на Газа е под 18 години).
8. Да убиеш собствените си “подизпълнители”
Повишаването на насилието беше отключено от убийството на военния командир на Хамас Ахмед ал-Джабари от безпилотен самолет; от израелското Министерство на отбраната казаха, че той е терорист “с кръв по ръцете”. Въпреки това, както Алуф Бен, главен редактор на ираелския вестник Ха’аретз, посочва: “Ахмед Джабари беше подизпълнител, поставен да поддържа сигурността на Израел в Газа… Израел изискваше от Хамас да спазва примирието на юг и да го налага на множеството въоръжени организации в Ивицата Газа. Ахмед Джабари беше човекът, отговорен за прилагането на тази политика… Джабари беше и партньор на Израел при преговорите за освобождаване на Гилад (Джилад) Шалит; именно той осигури добруването и сигурността на пленения войник и именно той се погрижи Шалит да се завърне вкъщи миналата есен.”
Според израелския активист за мир Гершон Баскин, Джабари е бил “ключова фигура на страната на Хамас”, осигурявайки спокойствие в Ивицата и чиновникът, налагащ прекратяване на огъня на “на всички останали фракции и на Хамас.” Министерство на отбраната на Израел, добра работа!
9. Бедните газанци. Буквално.
Последният доклад на ООН за Газа разкрива, че 80% от домакинствата в Ивицата получават някаква форма на финансова помощ и 39% живеят под прага на бедността.
10. 1948-ма и всичко останало
Две трети от палестинските жители на Газа – над един милион души(!) – се идентифицират като бежанци; мнозинството от тях са бежанци от 1948-ма, а не от 1967-ма – това значи, че са избягали в Ивицата по време на “етническото прочистване” през 1948г., а не през Шестдневната война и последвалата окупация през 1967-ма. Така дори двудържавно решение на конфликта, базирано на границите отпреди 1967-ма, няма да донесе справедливост на тези хора.
Превод: Преводачи на Съпротива
Източник: huffingtonpost.co.uk
RSS