Днес в 21 век всички приемаме осемчасовия работен ден за даденост. Не всички обаче знаят на кого дължат “лукса” да се прибират по светло след работа.
4 май 1886 г., площадът „Хеймаркет”, Чикаго. Работници се събират на митинг. По онези времена тези събития не са рядкост – в много страни работниците се събират и настояват за въвеждане на осемчасов работен ден. Профсъюзите са решили още преди това, че ако до 1 май не постигнат исканията си, ще започнат всеобща стачка. Така и става.
Полицията обаче реагира. На 3 май има сблъсъци, след които обстановката още повече се нажежава. Има и убити. Тогава профсъюзите свикват митинга от 4 май.
Над площада вали слаб дъжд. Вечерта бавно се спуска. Още в началото на митинга ораторите казват, че идеята на събитието не е да прераства в насилие. Тълпата е тиха и спокойна. Кметът спира да погледа, но като вижда, че е спокойно, се прибира рано.
Последният оратор привършва речта си. Вече е около 10 часа вечерта. Докато той още говори, полицията заповядва на събралите се хора да се разотиват и започва да се приближава към тях. В този момент някой хвърля бомба по полицията. Не се знае кой е бил, но тази бомба започва сблъсъка. Убит е един от полицаите и останалите откриват огън срещу тълпата. Някои от работниците са въоръжени и отвръщат на стрелбата. Всичко свършва за пет минути.
Убити са седем полицаи и поне четирима работника. Ранените са много повече – около седемдесет полицаи и неизвестен брой работници. Според разказите на полицаите повечето от тях са се ранили взаимно, тъй като е било тъмно и всеки е стрелял нанякъде, без да вижда, сам за себе си. Колко са ранените работници не се знае, защото повечето вероятно не са потърсили медицинска помощ по-късно от страх да не ги арестуват.
Следва съдебен процес, който привлича огромен обществен интерес и сензационни заглавия в пресата. Осем души са съдени като подбудители на случилото се. Петима от тях са осъдени на смърт, останалите влизат в затвора. Присъдите предизвикват още по-голям интерес, както и недоволство сред работниците. Един от осъдените се самоубива в килията си по особено жесток начин – запалва тайно внесена пръчка динамит като цигара в устата си. Останалите четирима са обесени.
Случаят се смята за една от най-големите грешки в историята на американското правосъдие. Шест години след екзекуциите губернаторът на Илинойс подписва заповеди за помилване на останалите трима осъдени, признавайки, че и те, и обесените са били невинни.
Три години след случая на площада Американската работническа федерация пише до Втория интернационал (организация на социалистическите партии) с предложение 1 май 1890 г. да е ден на всеобща стачка с искане за осемчасов работен ден. От Интернационала се съгласяват. Една от причините, поради които от американска страна предлагат тази дата, е именно да се отбележи годишнината от случилото се в Чикаго на 4 май 1886 г. С декларация на Втория интернационал 1 май е обявен за международен ден на труда.
Първият Ден на труда през 1890 г. се оказва огромен успех за работническото движение. Само в Европа демонстрации се провеждат в над 20 града. Има митинги в Америка, Чили, Перу и Куба.
Оттогава 1 май е официален празник в много страни, най-вече в настоящи и бивши социалистически държави. Той се възприема като празник от всички леви движения – социалисти, комунисти, анархисти.
RSS