Индивидът и обществото

“Проблемите на света са толкова огромни и сложни, че за да ги разбере и разреши, човек трябва да ги поглед­не по много непосредствен и прост начин. А непосредственост­та и простотата не зависят от външни обстоятелства, нито от настроенията или предубежденията ни. Решението не може да бъде намерено чрез конференции, планове или като заменим старите си водачи с нови. Причинителят на злото и на недоразуменията е индивидът, аз и вие, а не светът така както го виждаме. Светът представлява отношенията ни един с друг. Светът не е нещо отделно от вас и мен. Светът и общество­то са отношенията, които установяваме или се стремим да ус­тановим един с друг. Така че вие и аз сме проблемът, а не светът, защото светът е проекция на самите нас, и за да разберем света, трябва да раз­берем себе си. Проблемът, пред който повечето от нас са изправени, е дали индивидът е просто инструмент на общество­то или цел на обществото. Дали обществото и правителството използват, направляват, обучават, контролират и оформят по даден модел вас и мен като индивиди или обществото и държавата съществуват заради индивида? Индивидът цел на общес­твото ли е или е просто кукла, която направляват, експлоатират, жертват като средство във войната. Проблемът в света днес е дали индивидът е просто инструмент на обществото, играчка на обстоятелствата, които го моделират или обществото съ­ществува заради индивида. Това е сериозен проблем, нали?

Ако индивидът е просто инструмент на общест­вото, тогава обществото е много по-важно от индивида. Ако това е така, ние трябва да се откажем от нашата индивидуал­ност и да работим за обществото. Цялата ни образователна сис­тема трябва да се революционизира и индивидът трябва да бъде превърнат в инструмент, когото да използват, унищожават, ликвидират и изхвърлят. Но ако обществото съществува заради индивида, тогава обществото трябва да не го оформя по даден шаблон, а да му създаде чувството за свобода, да породи у него стремеж към свобода.

Как можем да подходим към този проблем? Той не зависи от дадена лява или дясна идеология, а ако зависи от идеология, то е просто въпрос на мнение. Идеите винаги пораждат враждебност, конфликти и объркване. Ако раз­читате на книги, написани от представители на левицата или десницата, или на свещени книги, то тогава вие ще разчитате на мненията било то на Буда, Христос, на капитализма, комуниз­ма или на нещо друго. Това са идеи, а не истини. Фактът никога не може да бъде отречен. Мненията на леви или други водачи са определени от техните нагласи, така че ако търсите отговора, като четете техните книги, ще бъ­дете обвързани от мненията. За да можем да открием тази истина, проблемът трябва да бъде освободен от всякакъв вид пропаганда. Което оз­начава да се погледне на проблема независимо от мненията. Глав­ната цел на образованието е да събуди съзнанието на индивида. За да разберете, че това е така, трябва да имате ясен поглед, което означава да сте независим от всякакви водачи и мнения. Когато си избирате водач, вие правите това защото сте объркан, а и во­дачът ви е объркан, точно това става в света. Ето защо не можете да очаквате от водача да ви води и да ви помага. Съзнание, което иска да разбере проблема, трябва не само да го разбере напълно, изцяло, но трябва също да го следва бързо, за­щото проблемът никога не е в статично положение. Пробле­мът е винаги нов, независимо от това дали е свързан с глада, дали е психологически или е от някакъв друг вид. Всяка криза е нещо ново. Ето защо, за да я разберем, нашето съзнание трябва да бъде свежо, ясно и бързо в своето търсене. Смятам, че пове­чето от нас разбират колко належаща е вътрешната револю­ция, която единствено може да доведе до външни промени, до промени в обществото. Това е проблемът, който занимава мен и всички хора, които имат сериозни намерения. Нашият въпрос е как могат да се постигнат радикални промени в обществото. А тази трансформация на външното може да се осъществи само в резултат на вътрешна революция. Тъй като обществото е ви­наги статично, всички действия и реформи, извършвани без тази вътрешна революция, стават също статични. Обществото се свежда до отноше­нията между вас и други хора, между мен и вас. И това общест­во ще бъде нещо статично, безжизнено, докато не започнат постоянната вътрешна революция, творческата, психологическа трансформация. И именно защото постоянната вътрешна революция я няма, обществото е винаги статично, закостеняло и трябва непрестанно да бъде разчупвано. Каква е връзката между вас, нещастието и объркването, ко­ито са във и около вас? Явно нещастието и объркването не са зародили от само себе си. Вие и аз сме ги създали, а не някакво капиталистическо, комунистическо или фашистко общество. Вие и аз сме ги създали в хода на нашите взаимоотношения. Онова, което сме отвътре, се е проектирало извън нас, върху общест­вото. Онова, което сте, което мислите, което чувствате, ко­ето вършите във всекидневието, се е проектирало отвън – то определя обществото.

Ако вие сте вътрешно нещастни, объркани, хаотични, това се проектира навън и определя света, оп­ределя обществото, защото обществото е отношенията между вас и мен, между мен и другите хора – обществото е продукт на нашите взаимоотношения и ако нашите взаимоотношения са объркани, егоцентрични, тесногръди, ограничени, националистични, ние проектираме всичко това извън нас и внасяме хаос в света.

Светът е това, което сте вие. Така, че проблемите на света са и ваши проблеми. Това безспорно е прост и основен факт, нали? Ние изглежда през цялото време забравяме това в нашите отно­шения с отделния човек и с хората въобще. Искаме да осъществим промяна чрез дадена система или революция на идеите и ценностите, основани на система, като забравяме, че аз и вие сме онези, които определят характера на обществото, които чрез начина си на живот определят дали ще има ред или безре­дие. Затова трябва да започнем с нещата непосредствено около нас, т.е., трябва да обърнем внимание на нашия всекидневен жи­вот, с нашите всекидневни мисли, чувства и действия, които намират израз в начина, по който печелим хляба си и в нашето отношение към различните идеи и вярвания. Загрижени сме как ще се препи­таваме, какво ще работим, как ще печелим пари. За нас е важно какви са отношенията ни в семейството, със съседите, вълну­ват ни идеите и вярванията. Ако се вгледаме в занятията си, ще открием, че те се основават на завистта, а не са само средст­во за осигуряване на нашето препитание. Обществото е пост­роено по такъв начин, че службата ви е избор на постоянни конфликти и надпревара. Тя се основава на алчност, на завист към началниците. Чиновникът иска да стане директор, което показва, че не ни вълнува само необходимостта да осигурим препи­танието си, а и завоюването на положение и на престиж. Естес­твено, това поражда безпорядък в обществото и в отношени­ята между хората. Ако се интересуваме само от това как да оси­гурим препитанието си, трябва да намерим правилния начин как да го постигнем, начин, който не е основан на завист. Завистта е един от най-разрушителните фактори в отношенията ни с другите хора, защото е израз на желанието ни за власт, за поло­жение. Тя, в крайна сметка, води към политиката. Двете са тяс­но свързани. Когато чиновникът се опитва да стане началник, той се превръща във фактор в борбата за власт, която винаги прераства във война. В такъв смисъл той е пряко отговорен за войната. На какво се основават нашите отношения с другите хора? Отношенията между вас и мен, между вас и други индивиди – това образува обществото – на какво са основани тези отноше­ния? Явно не на любов, макар и да говорим за това. Те не са осно­вани на любов, защото, ако имаше любов, щеше да има ред, щеше да има спокойствие и щастие между вас и мен. А в отношенията между вас и мен има голяма доза лоши чувства, които се крият зад маската на уважението. Ако мислехме и чувствахме по един и същ начин, нямаше да има уважение, нямаше да има зла воля, защото щяхме да бъдем индивиди, които се срещат не като учител и ученик, не като съпруг, който господства над съпругата си, или съпруга над съпруга си. Когато има зла воля, има и желание да господстваш, което поражда ревност, яд, гняв; те действат в нашите взаимоотношения и предизвикват кон­фликти. Ние се опитваме да избягаме от тези конфликти и това създава допълнителен хаос и страдания. А сега да се спрем на идеите, които са част от нашия всекид­невен живот. Не изкривяват ли различните вярвания и формули нашето съзнание? Какво е глупостта? Глупостта е придаването на погрешно значение на нещата, които ръцете и умът създа­ват. Не придобиват ли нашите идеи, или поне много от тях, погрешно значение, значение, каквото те не съдържат? Следователно когато вярваме в някои форму­лировки, било то религиозни, икономически или социални, било то Бог, идеи, социални системи, национализъм, които разделят човек от човека, ние придаваме погрешно значение на вярвания­та, което означава, че сме глупави, защото идеите разделят, а не сближават хората. Вие виждате, че нашият начин на живот може да доведе до ред или хаос, до мир или конфликти, до щас­тие или страдания.

Повечето от нас искат общест­вената структура да бъде радикално променена. За това се води борба в света – да се осъществи социална революция с комунис­тически или някакви други средства. Ако се осъществи такава социална революция, един акт, отнасящ се до външните човеш­ки структури, колкото и дълбока да е тази революция, общест­вото, което ще се създаде, ще бъде статично, ако няма вътрешна революция на индивида, ако той не се преобрази психологи­чески.

Ето защо, за да постигнем общество, което не е шаблон­но, статично, разпадащо се, а общество, което е непрекъснато живо, е абсолютно необходима революционна промяна в психо­логическата структура на индивида, защото без вътрешна, психологическа революция, простата промяна на външните условия ще бъде без значение. Колкото и много закони да се гласуват, колкото и умни да са те, обществото ще бъде винаги в процес на упадък, защото револю­цията трябва да бъде вътрешна, а не само външна. Ако взаимоотношенията между индиви­дите, а това е обществото, не са резултат на вътрешна рево­люция, статичната социална структура поглъща индивида и той се превръща също в нещо статично, шаблонно. Когато раз­берем необикновеното значение на този факт, няма да говорим за съгласие или несъгласие. Творческата революция може да се извърши само във взаимоотношенията на хората, които образу­ват обществото. Не са ни необходими големи историци, за да ни кажат, че нашите общес­тва се сриват и че са ни необходими нови архитекти, нови строители за изграждането на нови общества. Сградата тряб­ва да бъде издигната върху нови основи от нови факти и ценнос­ти. Това е нашият проблем. Виждаме, че обществото се руши, разпада се, и ние, вие и аз, трябва да станем архитекти. Вие и аз трябва да преоткрием истинските ценности и да градим върху една по-здрава и трай­на основа, защото ако очакваме това да го направят професио­налните архитекти, политическите и религиозните строите­ли, ние ще се намерим отново в старото положение. Обществото е стигнало до този хаос, защото и вие, и аз не сме творчески личности. Ето защо и вие и аз трябва да станем творчески личности. Въпросът не търпи отлагане. Вие и аз трябва да осъзнаем какви са причините за срива на обществото и да издигнем нова сграда, чиито основи не са просто имитация, а са резултат на творческо разбиране. За да разберем онова, което се руши, трябва да го проучим и изследваме негативно, а не с позитивно виждане, не с позитивни формули и позитивни заключения. Позитивният под­ход ще бъде имитация и тогава ние с вас няма да станем твор­чески личности и няма да можем да изградим нова обществена структура. Отрицателното мислене е най-висшата фор­ма на разбиране. За да разберем какво е творческо мислене тряб­ва да погледнем на проблемите негативно. Вътрешно и външно и вие, и аз имитираме, ко­пираме. Външно правим това, когато усвояваме някаква техни­ка. Когато общуваме един с друг на езиково ниво, естествено е също да има имитация, да копираме. Аз копирам думи. За да ста­на инженер, трябва да усвоя известна техника, и после да изпол­звам тази техника, за да изградя мост. Необходима е известна външна имитация, копиране при външната техника, но когато има вът­решно, психологическо имитиране, тогава неизбежно губим творческото си начало.

Нашето образование, социални струк­тури, онова, което наричаме религиозен живот, всичко се осно­вава на имитация, ние се приспособяваме към дадена социална или религиозна формула. Превръщаме се в машини, които повта­рят условни рефлекси, било то индуистки, християнски, будистки, германски или английски. Нашите рефлекси се определят от вида общество, в което живеем, било то западно или източно, религиозно или материалистично. Така че имитацията е една от основните причини за разпадането на обществото, а един от основните разрушителни фактори са водачите, които са по същество имитатори.

За да можем да разберем характера на разпадащото се общес­тво, е важно да установим дали вие и аз, дали индивидът може да стане творческа личност. Трябва да проумеем, че когато има имитация, има и разпадане, когато има авторитети, неизбежно има и подражание. И тъй като цялата ни умствена и психологическа нагласа се основава на авторитети, трябва да се освобо­дим от тях, за да станем творчески личности. Забелязали ли сте, че в моменти на творчество, в тези щастливи моменти на жизнен интерес, нямате усещането, че имитирате или копи­рате? Такива моменти са винаги нови, свежи, творчески и щас­тливи. Ето защо, една от основните причини за разпадането на обществото е копирането, преклонението пред авторитети. Да разбереш себе си не означава да постигнеш някакъв резул­тат, някаква връхна точка, това е процес, при който във всеки момент се виждаш в огледалото на своето отношение към собствеността, към нещата и хората около тебе. Но за нас е труд­но да бъдем нащрек и съзнанието ни да бъде будно. Предпочита­ме да притъпим съзнанието си като следваме някакъв метод, подчиняваме се на авторитети, суеверия и теории, така че на­шият ум се уморява, изтощава и притъпява. Такъв ум не може да бъде в творческо състояние. Творческото състояние идва само когато личният аз, който е в процес на разпознаване и натруп­ване, изчезне, защото, в края на краищата, съзнанието като „аз” е център на разпознаване, а разпознаването е просто процес на натрупване на опит. Ние всички се страхуваме да не се превър­нем в нищо, всички искаме да бъдем нещо. Малкият човека иска да стане голям човек, недобродетелният иска да стане добродете­лен, слабият и незначителен мечтае за положение и власт. Така­ва е постоянната работа на нашия ум. Такъв ум не може да бъде спокоен и затова не може да проумее творческото състояние.

За да променим света, който ни заобикаля, с неговата мизе­рия, войни, безработица, глад, класови различия и пълно обърква­не, трябва да променим самите себе си. Революцията трябва да тръгне от нас, но не според дадени идеи или идеология, защото революция, основана на идеи или на някакъв модел, явно не е ни­каква революция. За да осъществи дълбока революция в себе си, човек трябва да разбере целия процес на своите мисли и чувст­ва в отношение към всичко друго и всички други. Това е единст­веното решение на нашите проблеми, а не повече дисциплини, вярвания, идеологии или учители. Ако можем да разберем себе си във всеки даден момент, изключвайки процеса на натрупване, тогава ще усетим спокойствие, което не е резултат на дейст­вието на ума – спокойствие, което не можем да си въобразим, и което не можем да предизвикаме. Само в това състояние на спо­койствие може да има творчество.”

Текстът е подбран от книгата: “Първата и последна свобода” на Джиду Кришнамурти