Още една сутрин, в която светът се събужда с ужасяваща новина: поне 80 души са убити при пореден терористичен акт в Ница, Франция. Без никакво съмнение най-циничната терористична атака, извършвана от доста време насам. Подробностите тепърва ще се изясняват, поне две седмици телевизорът ще ви говори предимно за това.
Френският президент Оланд вече обяви, че Франция смята да засили присъствието си в Сирия и Ирак. Изразени бяха съмнения, че почеркът на нападението прилича много на ръководствата за джихадисти на Ислямска държава. Вече дори и децата знаят що за „държава“ е това и че тя наистина се разполага в горните две държави. Вероятно г-н Оланд смята, че западният свят и в частност Франция трябва да демонстрира сила и да „респектира“ лошите и тогава те ще спрат да тероризират Франция. Жертвите не са от значение. Всъщност грешка, са – те са повод за още война. Око за око, зъб за зъб, но ние ще победим, понеже имаме повече очи и зъби – разбирай оръжия. Между другото „оръжие“ е една от ключовите думи към разбирането на ситуацията.
Първо обаче нека видим с чие съдействие или активно бездействие се формираха ислямистките групировки в Близкия изток и в частност Ислямска държава (ИД). За връзките на „Мюсюлмански братя“ с тайните служби на Великобритания и ролята на САЩ при създаването на муджахидините в Афганистан, по-късно преродили се в страховитата Ал-кайда и талибанското движение, можете сами да намерите достатъчно информация в Интернет. И по-добре да го направите, ако искате да знаете истината. Това, което по-малко се знае и има директна връзка с настоящия случай, е, че през м. май 2015 г. неправителствената организация Judicial Watch се сдобива с доклади на американската Defense Intelligence Agency от 2012 г., които разкриват недвусмислено, че основните играчи в Сирия и Ирак не са т.нар умерени бунтовници – митични същества, които се подвизават в пресата и до днес, но иначе никой не ги е виждал. Вместо това се говори за – о, изненада – салафити, „Мюсюлмански братя“ и „Ал-кайда в Ирак“, която по-късно става основата на ИД. Съобщава се още, че формирането на ИД е реална опасност за региона, но е „точно това, което искат силите, поддържащи опозицията“ в Сирия. Защо не, нали важното е кръволока Асад да падне? В доклада освен Запада като „поддръжници на опозицията“ са посочени монархиите от Персийския залив и Турция. По това време светът изобщо не е чувал за ИД, нито пък подозира, че е възможно да се появи нещо подобно на картата.
И така, през 2012 г. бъдещите главорези на ИД и другите джихадистки групировки в региона все още се представят като едни идеалисти, борещи се за свобода от тиранията на диктатора Асад, а лично външният министър на България към момента Николай Младенов ги събира на торта, швепс и сладки приказки в Правец. Вероятно развълнувана от жалните очи на сирийската опозиция, с чисто хуманистични мотиви като демокрация, човешки права и щипка петролец, Франция като част от Запада и НАТО „проспива“ създаването на ИД, но пък за сметка на това нейният президент г-н Оланд се оказва един бдителен и буден радетел за демокрация, защото през същата 2012 г. според собствени признания започва да им изпраща хуманитарна помощ под формата на оръжия. Въпреки че по това време ЕС е наложил ембарго на доставките на оръжие за региона. Тези доставки продължават и през 2013 и 2014 г., въпреки, че вече не само в докладите на разузнаването е ясно, че умерените бунтовници не са толкова умерени, а някои от тях открито заявяват лоялността си към Ал-кайда например. Помните ли Сирийската свободна армия? Момчетата си бяха направили дори нов сирийски флаг с още една звезда и той беше станал символ на борбата за демокрация за Сирия. Според техен говорител обаче, това, че някакви групировки били свързани с Ал-кайда, нямало да промени нищо в едва ли не приятелските отношения между различните фракции на сирийската опозиция, понеже те били имали общ враг – Асад. Найс, а? В цялата тази каша г-н Оланд (пък и не само той) продължава да настоява, че той изпраща оръжия само на добрите бунтовници.
Странните (или не чак толкова) маневри на г-н Оланд продължават и в друга посока – Франция се опитва да замени САЩ като основен доставчик на оръжия за Саудитска Арабия, която пък е известен поддръжник на множество джихадистки групировки в Сирия, включително ИД, макар и не открито. Няма никаква гаранция, че тези оръжия няма да попаднат в неподходящи ръце, но това не притеснява г-н Оланд. Все пак Франция изживява труден икономически период, рейтингът му пада и такива операции могат само да му донесат печалби и дори някой процент популярност. Всеки изстрелян френски куршум, граната и т.н., независимо от коя армия, носи още малко евра в хазната. Голям кеф.
Днес обаче г-н Оланд е тъжен. И ядосан. Лоши хора са убили поне 80 французи. За пореден път невинни загиват от ръцете на терористи. Това е ужасно и тук няма никаква ирония. Сълзите на г-н Оланд обаче са крокодилски. Защото г-н Оланд не плака, когато изпращаше оръжия на съмнителни групировки. Не плака и когато тези умерени иначе демократи режеха глави, взривяваха и избиваха по всевъзможни начини други невинни. Не плака и когато продаваше оръжие на саудитската кралска фамилия, пряко отговорна за радикалния ислям в целия Близък Изток. Г-н Оланд плаче, само когато убият французи. Другото е просто бизнес.
Г-н Оланд е фрапантен пример за двойния стандарт на западния свят. За безскрупулната му политика в региона. За готовността му да използва всяка трагедия, за да „отвърне решително“ с още и още бомби и за пореден път да завърти колелото на смъртта. Защото колкото и цинично да звучи, смъртта носи печалби – я оръжейна сделка, я петрол, я обществени поръчки за възстановяване на инфраструктура, я консултантски услуги как да демократизираме страната след смяната на режима. И още един куп неща. Кой както се уреди.
Но г-н Оланд не е сам. Ето например днес сутринта сегашният ни външен министър Даниел Митов написал във Фейсбук, че „няма кауза, която да оправдава смъртта на невинни жертви“. Алеле, майко! Какъв хуманист, какъв пацифист! Вероятно г-н Митов не смята, че в Сирия и целия Близък Изток загиват невинни жертви, защото и думичка не е издумал против военните действия в региона. Атентати като в Ница там са ежедневие. Друг пример – само преди десетина дена пък стана ясно, че и Германия активно участва в игрите с оръжие, като е доставила на Саудитска арабия и Катар, двете основни сили зад ИД, оръжия за милиарди евро, а износът й на оръжия се е удвоил от 2014 г. насам.
Списъкът може да бъде продължен още много. През това време обаче загиват хора. Понякога в Ница и Париж, понякога в Алепо и Дамаск, понякога в Багдад и Фалуджа. Тази статия може да ви се стори цинична на фона на днешната трагедия. Вероятно сте прави – смъртта почти винаги е цинична. По-цинично обаче е да плачеш за едни човешки същества, а другите да считаш за обикновена статистика или в най-добрия случай за някакви си там мангали. Цинично е да плачеш за Ница и да се възмущаваш от терористите, докато с другата ръка въртиш бизнес с тях и/или ги използваш като проксита за геополитическите си цели и си уреждаш удобни срещички с тях като нашия пишман “ястреб” Ники Младенов. Хора като г-н Оланд и всички като него – например господата Буш и Блеър, на наша почва вечния радетел за война г-н Паси и т.н. – са носителите на този безграничен (в пряк и преносен смисъл) цинизъм и това са истинските виновници за Ница. И за още милиони жертви. И трябва да бъдат посочени ясно. Някой ден и съдени за престъпленията си не само спрямо Близкия изток, а спрямо цялото човечество. А войната с терора може да бъде спечелена само по един начин – като се спре терора. От неговите корени и основни причинители в Париж, Лондон, Вашингтон, за съжаление София и други столици. Иначе не само Близкия Изток, скоро целия свят може да заприлича на лунен пейзаж.
RSS