Поетапното напускане на ЕС – шансът за Европа

Лекция за това как неолибералната логика е кодирана в сърцето на еврозоната по начин, предизвикващ настоящата европейска криза, бе изнесена на 6 юни в социален център „Хаспел” в София от преподавателя по международни отношения в Дъблинския университет Анди Стори.

Според политолога, начинът, по който се развива кризата в ЕС, напълно съответства на европейската политика, системно водена през годините.

Още в самото начало в Европейския проект е вграден дисциплинарен неолиберализъм. Един от примерите за това е политиката на увеличаване на конкуренцията, която забранява държавата да е монополист в дадени сфери, а освен това блокира държавните помощи за частни предприятия. Пример затова са германските ландесбанки, които през 2002 г. престават да бъдат субсидирани от държавата, което ги принуждава да се обърнат към по-рискови финансови инструменти, каквито са ипотеките, довели до кризата. В същото време, когато кризата е в разгара си, правителствата са окуражавани да наливат свежи пари в частните банки – нещо, което прави видимо разграничението между т. нар. неолиберализъм на теория (говори се за свободни пазари и конкуренция) и неолиберализма на практика (реално се дават повече печалби на едрия капитал), обясни Стори.

По нататък той говори за това, че при положение, че страните, приели общата валута – еврото, не могат да печатат пари и не могат да девалвират валутата си, то единственият им възможен изход от кризата е вътрешната девалвация – намаляването на заплатите и орязването на социалните придобивки, нещо, което е било предречено преди 12 години, когато е имало предупреждения, че еврото ще победи социалната държава.

След това Стори говори за непосредствените причини за настоящата криза и показа таблица, отразяваща промяната в цената на единица труд в няколко европейски държави за периода от 1995 г. досега. Оказва се, че над 15-20 години растежът на заплатите в Германия се потиска, докато в останалите страни цената на труда расте спрямо темпа на инфлацията и ръста на производителността. Перверзното в случая е, коментира Стори, че този модел в Германия е ефикасен само защото в другите страни не се спазва – така се стига до положение, в което страните от периферията на ЕС са все по-малко конкурентоспособни на Германия и тъй като не могат да девалвират валутата си, единственото, което им остава, е да трупат дефицити, които покриват, теглейки заеми от страните от ядрото на ЕС. И тъй като в рамките на ЕС за тези трансгранични заеми няма почти никаква регулация, то неизбежно се стига до валутна криза.

Държавните гаранции за заемите на частните банки пък се дават заради това, че страните от ядрото – Германия, Франция и Великобритания, имат интерес да няма банкова „зараза”, каза Стори. Той разказа и за това как Европейската комисия открито е започнала да подкрепя приватизацията на водоснабдителните и канализационни дружества, като поставила това като условие за даването на заем на Португалия. Налагането на подобни неолиберални политики обаче не се ограничавало само до онези страни, на които се отпускали заеми. Не на последно място, в общественото пространство в момента доминира особен разказ за кризата, който благоприятства налагането на неолиберални мерки, но без това по някакъв начин да може да стане предмет на голям, обществен дебат. Тук Стори припомни казаното от Ангела Меркел по отношение на фискалния пакт, а именно, че „дълговите ограничения ще бъдат обвързващи завинаги и че те никога няма да могат да бъдат променени чрез парламентарно мнозинство”.

Накрая Стори говори за възможните стратегии на противопоставяне на сегашната ситуация, като отбеляза, че запазването на еврозоната и на ЕС в настоящия им вид не бива да се защитава на всяка цена, защото все по-често се чуват гласове, които препоръчват на страните от периферията да започнат планирано и поетапно да напускат еврозоната, тъй като самата неолиберална логика е твърде дълбоко вкоренена в самите принципи на ЕС и заради това не би могло да се повлияе на нейното отслабване. Ето защо, заключи ирландецът, излизането от ЕС е може би единствената възможност за изграждане на една по-човечна Европа.

Автор: Теодора Георгиева
Източник: kultura.bg