Ежедневно политици, медии, анализатори и всякакви други говорители ни заливат с най-различни клишета. Замисляли ли сте се какво означават всичките тези клишета, които в такава степен са ни набити в главите, че ги възприемаме като нещо естествено и влизат през едното ухо и излизат през другото, без да породят никаква мозъчна дейност. Е, аз веднъж се замислих върху едно от тях – „политическа класа”. Какво представлява, аджеба, тая политическа класа и откъде се пръкна?
Да видим първо що е то класа. Без да изпадаме в прекалено подробни дефиниции, с две думи, класата е част, прослойка от обществото. Като класа обикновено се идентифицират обществени групи на базата на икономически или културни показатели. В днешно време, когато вече формално няма аристокрация и плебс, класите обикновено се формират на професионален принцип, т.е. на базата на нещата, с които човек се занимава, за да изкара прехраната си.
Понятието „политическа класа” идеално се вписва в този контекст, но в същото време – малко парадоксално лично за мен -именно поради тази причина е и доста абсурдно. Нека първо разгледаме защо политическата класа си е истинска класа. Ами много просто – защото за тези хора политиката е професия. Няма нищо учудващо, нали, всички сме свикнали до такава степен с професионалните политици, че даже се учудваме, ако видим непрофесионален политик. Заплати от народно събрание, общински съвети, комисии, бордове и къде ли още не. Милионни субсидии за партиите, гласувани пак от същите тези партии. Добре захлебват политиците, няма спор по въпроса. Предоволно изкарват и не им се налага да работят нищо друго освен „политик”. Те затова и така драпат към властта и удобните кресла в някоя заседателна зала, да си четат вестниче и да тече заплатка.
Това е програмата минимум, някои от по-предприемчивите намират и други начини да припечелят – лобистки закони, натиск тук и там в полза на спонсорите и още куп схеми, да не ги изброявам, знаете ги много добре. Когато един политик влезе във властта, общо взето основната му и единствена задача е да осребри максимално ефективно мандата, че след тия 4 години не се знае…
Какво следва от горното? На първо място следва това, че политикът, този на когото е гласуван мандат за нещо си, т.е. е овластен от народа, няма интерес да упражнява властта в полза на народа, който му плаща хиляда лева заплата, а има интерес да изтъргува тази власт на този, който даде най-много. От това пък следва, че същия този политик не защитава обществения интерес, а частен такъв. Професионалният политик се интересува от обществения интерес в един определен период – шест месеца преди изборите до самите избори. Тогава той ще ви обещае всичко, ще ви говори съвсем разумни неща, които и вие си мислите, ще се разкайва за предишни „грешки”, макар да ги е допуснал съвсем умишлено, ще убеждава как се е променил и т.н., знаете сами. А като го изберете, първата му работа е да отиде и да ви продаде на частния интерес, на този, който плати повече.
Такива измамници дори ни се представят като „успешни” политици. Да, ама политикът не работи за себе си, той работи за другите. Ето това е тънкия момент, който удобно се пропуска. И това именно представлява абсурда – ние избираме хора, даваме им пълномощно един вид, пълномощно да търгуват с властта си, с доверието ни, с една дума – с живота ни. По този начин ние сами създаваме поробителите си, сами се поставяме под хомота на тази „класа”. Това е новата аристокрация, това са тези, които са по 4-5 мандата в парламента, които нямат един ден трудов стаж, но са милионери, понеже паразитират на гърба на обществото, тези, които обиколиха всички партии и бяха в коалиция с всеки, само и само да не изпуснат кокала. Имате ли нужда от още доказателства, че за тях това е чисто и просто професия, поминък? Какво очаквате от такива хора? Да защитават интереса ви? Да изпълняват желанията ви и волята ви? Не бъдете наивни! Това никога няма да стане, не и при тази политическа система. Защото тя е проектирана така от самото си начало – да изкачва една клика от тарикатчета до нивото на политически представители на населението с безкрайни облаги и никаква отчетност. Даже доста от тях и имунитет имат…
Това е пълно опорочаване на идеята за демокрация. Това е чисто и просто нова форма на робство. Единствената функция на електората в тази система е да избира на всеки четири години новия си господар. И няма да се промени, докато не променим системата, защото както вече казах, системата е проектирана грешно не в наш, а в техен интерес. Системата е проектирана така, че да поставя разделителна линия между нас и тях, така че да не можем без тях, дори когато реално нямаме никаква нужда от тези паразити. Затова, драги сънародници, необходима ни е нова система, система, в която имаме механизми за КОНТРОЛ, механизми за самоуправление. Система, която ще изключи споменатите паразити от себе си, поради простата причина, че няма да позволява паразитиране. Много ми се ще това да е дебатът в обществото, а не кой ще е следващия премиер, разбирай следващия, който ще нагуши от народните парички и търговия с доверието на хората. Защото когато имаме лостове за контрол, които гарантират, че народния избраник или върши това, за което е избран, или си заминава, няма никакво значение кой е премиер…
Солидарност
14.02.2013 at 23:08
Пряка демокрация чрез национална електронна гражданска платформа
Цели:
1. Пряка демокрация – равни права за предлагане на закони и гласуване от всички граждани на България с ЕГН(система подобна на тази за преброяването)
2. Превръщане на цялото настоящо законодателство – Конституция и закони в електронен общодостъпен вид
3. Минимални разходи за поддръжка
4. Максимално трудна за разбиване и гъвкава за да може да бъде обновяване преди да се е стигнало до пробив при наличие на слабости в първите версии
5. Комбинация от електронен подпис и ЕГН за по-голяма сигурност и минимизиране шанса за фалшива самоличност
6. Използване на p2p технология или сродна с цел да няма истинска администрация която да може да установи монопол или манипулации върху системата.
А също така и никой да не съхранява съществена част от нея която да може да бъде унищожена и да срине системата.
7. Максимално добра търсачка, може и да се използва тази на Гугъл в частите които са свободно достъпни.
8. Възможност да бъде използвана еднакво добре както от българи в страната, така и от такива в чужбина
9. Една национална база данни и каталогизиране на останалите по общини
10. Определяне на поносими и реалистични прагове за поставяне на проекто-закон за обсъждане. Пример вместо 500 хил подписали петиция за референдум както е сега прага може да падне на 100 хил да речем за национален закон и 2 хил за локален, без крайни срокове и без нормативна бюрокрация. Т.е. пуска се в платформата и ако събере, събере, ако не, си стои в базата данни и може да бъде намерено с търсачката.
11. Излизане на главната страница на най-актуалните предложения.
12. Лимит на предложенията на човек до примерно 1 на ден, на седмица и прочие за да не се получава спам.
13. Въпроса за спама и злоупотребите е твърде комплексен за да може да бъде прогнозиран с точност, но като цяло основния стопер си остава страха, че ако се провали тази система се връща представителната с всичките си дефекти – пропаганда, бюрокрация, корупция, манипулиране на гласове, партийни системи и прочие дивотии.
14. Гласуване на принципа на мнозинството, т.е. 51% печелят, впоследствие при развитие на системата и разбирането й дори това може да бъде поставено като въпрос за обсъждане. Да речем прага за мнозинство може да стане 60 или 70% по въпроси считани за особено важни или пък за всички.
15. Как може да бъде наложена?
Единствено като ново алтернативно цялостно решение на настоящата и всички предишни системи
Протести, натиск от улицата с едно единствено искане тази система да измести действащата
16. Какъв е смисъла ?
Интернет е едно от малкото революционни неща напоследък запазило свободния достъп до информация, знания, самоорганизиране и възможност за групово взимане на решения – справка Фейсбук
Интернет е възможно най-евтиното и ефикасно средство за комуникация между на практика неограничен брой хора, относително сигурен сравнен с фалшификациите на живо и дава възможност за споделена отговорност и сигурност
Не на последно място подобна система би дала стимул на хората да пробват, грешат и да се учат от грешките си, нещо което при представителната демокрация е невъзможно защото хората просто нямат право да минат през този процес, а той е единствения който води до трупане на колективен разум за общите проблеми и решенията им. А колективния разум води до стабилна среда на живот, независеща от личности и силните на деня, просто няма да има нужда от такива.
17. И може би най-важния фактор, хората вече няма да имат извинение и всеки ще носи изключително лична отговорност за гласа си. Съответно няма да може да се прехвърля лична вина или да се търси оправдвание извън платформата.
18. Как да стане ?
С доброволчески труд – за начало може да бъде изпробвано макетно за общество от 10 тестера с цел да бъде илюстриран принципа и да се види работещ вариант
19. Колко човека са нужни ?
Трудно за прогнозиране… Предвид, че свободното време е плаващ фактор при всеки, но обикновено липсва може би ще са нужни няколко стотин програмисти,дизайнери и специалисти по мрежи и сигурност за период от 6-7 месеца за първи бета версии до няколко години за финален работещ вариант който може да бъде тестван пилотно в цял град.
Ватю Килов
25.02.2013 at 1:41
Това е много добра идея за основа, но трябва още много да се работи по нея. Например т. 14 – задължително е мнението на мнозинството да се взима предвид, но не мисля, че мнозниството е достатъчно компетентно по-всички въпроси за да взема решения, които хипотетично могат да имат много по-негативен ефект върху държавата, от колкото корумпирани политици.
Според мен би могло да се направи система която да е разделена на три степени – първата е свързана с предложения за законопроект (т. 10), втората е обсъждане на предложенията и оформянето на законопроекта от експерти (тук може да се направи алтернатива на четенията в сегашната система, като при всяко четене могат да се дават мнения от не експерти, като за да се избегне разглеждането на огромно количество мнения тези мнения също се гласуват от мнозинството преди да бъдат разгледани от експертите) и в края на този етап се стига до крайно решение, което подобно на сегашната система се изразява в ясно описани причини, цели, следствия, вкл. евентуални негативни такива и анализ. На третия етап, който е самото гласуване, абсолютно всички имат право на глас, но гласовете не са напълно равноправни. Разделят се на групи, като гласовете на всяка група имат различна тежест. Примерно: първа група – критериите са минимални – възраст и гражданство, втора група – завършено основно образование, трета група – хора, които са отделили време да се запознаят с проектозакона (тук доколко гласоподавателят е наясно с проекто-закона и резултатите от втория етап може да се определи със задължително прочитане на тези резултати и последващ елементарен тест). Гласът на тези, които са запознати със закона има най-голяма тежест. Колкото и да им мисля доброто, не искам хора, които не могат да четат и са далече от всякакво рационално мислене да имат равно право на глас с моя.
Трябва да се обърне особено внимание на ролята на експертите в цялата система. Без експертна оценка положителният ефект от какъвто и да е закон ще е чист късмет.
Има примери, че подобни системи базирана на доброволно участие чиято основна цел е някакво общо благополучие или полза за обществото работят, само, че тези системи работят в общества, където хората са социално отговорни и тук виждам основната разлика между Исландия и България. Надявам се да греша, но в момента ми се струва, че повечето хора протестират основно заради личните си проблеми (просто тези лични проблеми са повсеместни) и ако живееха в малко по-добри условия, не биха поели отговорност за проблеми, които не ги касаят пряко – тогава в система подобна на предложената, много сериозни въпроси не биха получили кворум единствено заради това, че не касаят българина пряко и на момента. Въпреки това смятам, че подобен модел на управление би бил по-добър от досега съществуващият.
Също много важно е мнозинството от протестиращите (тези с разнообразни искания) да разберат, че не е възможно да се удовлетворят исканията на абсолютно всички. Ако беше възможно правителството щеше да го направи – това е най-популисткият ход. Физически не е възможно изведнъж да се увеличат детските надбавки, пенсиите, заплатите на учители и полицаи, и т.н. Трябва да се правят компромиси и в изборът на тези компромиси трябва да сме единни, да имаме обществено отговорна позиция. Абсурдно е да се иска премахване на монопола при енергоразпределението и в същото време да се иска и национализация. Защо вместо да се наблегне на проверките от страна на държавата на енерго-разпределителните дружества, така че да се предотвратят злоупотребите трябва да ги гоним – да плащаме огромни неустойки и да влошаваме условията за евентуални инвестиции от чуждестранни фирми? Ако ЕРП-тата не си изпълняват задълженията по договорите или нарушават закона да си носят последствията. Защо не се въведат големи санкции за злоупотреби и да се правят често проверки? Така няма да има значение коя е енергоразпределителната фирма. Просто те самите няма да поемат риска да злоупотребят. От друга страна цените на енергията са определени от ДКЕВР и може да се изисква да се покаже как точно се формират цените в детайли. Някъде четох коментар, че хората нямало да разберат нищо, много сложно било. Хората не са малоумни – като видят ценообразуването ясно описано ще разберат.
В момента от всички аргументи на протестите най-смислен ми се струва този за вземане на мерки срещу корупцията и организираната престъпност.
Съпротива, като група във фейсбук с 25000 членове би могла да предложи подобна програма, която да се гласува първо в групата и после да се разпространи по протестите. Добре е всеки, който протестира да има точни и ясни искания.
Boyan
15.02.2013 at 0:34
Исландия написа конституцията си по подобен начин.
http://news.cnet.com/8301-1023_3-57537797-93/icelanders-like-their-crowdsourced-constitution/
BGmoth
19.02.2013 at 0:30
Всичко е много хубаво и смислено подредено, но не мога да се отърва от мисълта, че поддръжката/програмирането ще е човешкият фактор, който прави системата уязавима. Може би съм прекалено параноичен на тема “Кой варди вардяните?”…
perco
05.09.2015 at 20:26
Тъй де! Коментара е от Христо Смирненски:”Приказка за стълбата”.
Strelok
20.02.2013 at 15:02
Добри идеи има в поста на Солидарност!
ивайла
22.02.2013 at 20:50
Гмуц прасчо, ама ся ще трябва да отстлабнеш! Браво! СОЛИДАРНОСТ – ПОДКРЕПЯМЕ!
Любо
02.03.2013 at 19:14
На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, подтискаики народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.